IN MEMORIAM: Хенри Кисинджър: Властта е най-силният афродизиак
Хенри Кисинджър - академик, общественик и популярен посланик, който разполагаше с невиждано въздействие върху американската външна политика по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд и който по-късно, в качеството си на съветник и публицист, оформяше световната политика и бизнес с мненията си в продължение на десетилетия, умря на 29 ноември в дома си в Кънектикът. Той беше на 100 години, написа в. " Вашингтон пост ".
Кисинджър е единственият човек в историята, който едновременно е бил по едно и също време консултант на Белия дом по въпросите на националната сигурност и държавен секретар - в това си качество той имаше подобен надзор върху американската външна политика, какъвто рядко има някой, който не е президент на Съединени американски щати, акцентира американското издание.
Колосът на американската дипломация Хенри Кисинджър, който беше държавен секретар при президентите Никсън и Форд, умря на 100-годишна възраст, написа в. " Таймс ".
Британското издание обръща внимание на обстоятелството, че Кисинджър е съдействал за края на американското присъединяване във Виетнамската война, че беше последният жив член на държавното управление на Никсън и че през 1973 година е станал лауреат на Нобеловата премия за мир.
Кисинджър, който е прочут най-много с това, че е бил държавен секретар по времето на Ричард Никсън, продължи да бъде зает с интернационалната политика и откакто навърши 100 години, написа в. " Дейли телеграф ", като напомня, че дипломатът се срещна с китайския водач Си Цзинпин в Пекин през юли тази година.
Кисинджър преживя оставката на Никсън през 1974 година и продължи да е държавен секретар и по времето на приемника му Джералд Форд, напомня английското издание.
Влиянието на Кисинджър в американското държавно управление понижа при идващия президент републиканец Роналд Рейгън и той се пренасочи към присъединяване в събития, работа в частния бранш и писане на книги, написа още " Дейли телеграф ".
Знаменитият посланик е давал препоръки на десетина президенти в течение на дългата си кариера, в това число и на Джо Байдън, отбелязва в. " Гардиън ".
Хенри Кисинджър и президентът Ричард Никсън
В. " Индипендънт " също обръща внимание на обстоятелството, че Кисинджър беше последният жив член на държавното управление на Никсън.
Британското издание се концентрира и върху някои детайли от биографията на починалия посланик, като да вземем за пример това, че през 1938 година той бяга със фамилията си от нацистка Германия, а шест години по-късно се връща там като част от американските въоръжени сили.
Според изказване на компанията за геополитически съвещания, принадлежаща на Кисинджър, той е умрял в дома си в Кънектикът. Не се загатват детайлности за събитията. В изказването се споделя, че той ще бъде заровен на частна фамилна работа, която ще бъде последвана на по-късна дата от обществена възпоменателна работа в Ню Йорк.
Заедно с Джордж Буш-младши
Кисинджър бе деен даже откакто навърши 100-годишна възраст и участваше в срещи в Белия дом, разгласява книга за стиловете на водачество, и даде показания пред сенатска комисия по отношение на нуклеарната опасност от страна на Северна Корея. През юли 2023 година той направи изненадващо посещаване в Пекин, с цел да се срещне с китайския президент Си Цзинпин.
През 70-те години на предишния век, в разгара на Студената война, той взе участие в доста от епохалните международни събития на десетилетието, до момента в който служи като консултант по националната сигурност и държавен секретар през мандата на президента републиканец Ричард Никсън.
Усилията на родения в Германия еврейски емигрант довеждат до отварянето на дипломатическите връзки сред Съединени американски щати и Китай, знакови американско-съветски диалози за контрола над въоръженията, разширението на връзките сред Израел и арабските му съседи и Парижките мирни съглашения със Северен Виетнам.
Дипломатът с президента Джералд Форд
Царуването на Кисинджър като главен проектант на външната политика на Съединени американски щати отслабва след оставката на Никсън през 1974 година на фона на абсурда " Уотъргейт ". Въпреки това той продължава да бъде авторитетна дипломатическа мощ като държавен секретар през мандата на наследника на Никсън президента Джералд Форд и да изрича безапелационни мнения през остатъка от живота си.
Въпреки че мнозина приветстват Кисинджър за брилянтния му разсъдък и необятния му опит, други наблюдаващи го жигосват за военнопрестъпник поради неговата поддръжка за антикомунистически диктатури, изключително в Латинска Америка. През последните му години опциите му да пътува са лимитирани от напъните на други страни да го арестуват, с цел да го разпитат за външни политики на Съединени американски щати от предишното.
Нобеловата му премия за мир от 1973 година – присъдена му взаимно с Ле Дък Тхо от Северен Виетнам, който отхвърля да я получи – е една от най-спорните в историята. Двама членове на Нобеловата комисия подават оставки, след са повдигнати въпроси за секрети американски бомбардировки на Камбоджа.
Форд назовава Кисинджър " супер държавен секретар ", само че и отбелязва неговите прибързаност и самонадеяност, които критиците по-често назовават параноя и нарцисизъм. Дори Форд споделя " Хенри счита, че в никакъв случай не е допускал неточност ".
Със своето тъмно изражение и пресипнал глас с немски акцент Кисинджър има имиджа както на отегчителен учен, по този начин и на коцкар, развеждащ млади звезди към Вашингтон и Ню Йорк през ергенските си дни. По думите му властта е най-силният афродизиак.
Многословен по политически въпроси, Кисинджър е въздържан във връзка с персоналните си каузи, макар че един път загатва пред публицист, че се счита за каубой воин, който язди самичък.
ВЪЗПИТАНИК НА ХАРВАРД
Хайнц Алфред Кисинджър е роден във Фюрт, Германия на 27 май 1923 година и се реалокира в Съединени американски щати дружно със фамилията си през 1938 година преди акцията на нацистите за изтребване на европейските евреи.
След като трансформира името си на Хенри, Кисинджър придобива американско поданство през 1943 година, служи в армията в Европа през Втората международна война и е признат в Харвардския университет със стипендия. Получава магистърска степен през 1952 година и докторантура през 1954 година. През идващите 17 години той е учител в Харвард.
През по-голямата част от това време Кисинджър съветва държавни организации, в това число през 1967 година, когато е медиатор за Държавния департамент във Виетнам. Той употребява връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, с цел да съобщи информация за мирните договаряния на лагера на Никсън.
След като обещанието на Никсън да постави завършек на войната във Виетнам му оказва помощ да завоюва президентските избори през 1968 година, той назначава Кисинджър в Белия дом като консултант по националната сигурност.
Процесът на " Виетнамизация " – прекачване на тежестта на войната от наброяващите 500 000 военнослужещи американски сили към Южен Виетнам – обаче се оказва дълъг и кръвопролитен, преустановяван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, минирането на пристанищата на Севера и бомбардировките на Камбоджа.
Кисинджър в Китай
Кисинджър афишира през 1972 година, че " мирът е близо " във Виетнам, само че Парижките мирни съглашения, контрактувани през януари 1973 година не са нищо повече от въведения към окончателното завладяване на Юга от комунистите две години по-късно.
През 1973 година в допълнение към ролята му на консултант по националната сигурност Кисинджър е назначен за държавен секретар – което му дава неоспорима власт в региона на външните работи.
Заедно със руския водач Леонид Брежнев
Засилване на арабско-израелския спор изпраща Кисинджър на първата му по този начин наречена " совалка " – тип извънредно персонална дипломация за оказване на мощен напън, с която той се прочува. Тридесет и два дни на обиколки сред Йерусалим и Дамаск оказват помощ на Кисинджър да създаде продължително съглашение за поддържане на отдалеченост сред Израел и Сирия в окупираните от Израел Голански възвишения.
В опит да понижи руското въздействие Кисинджър се свързва с техния главен комунистически противник Китай и прави две визити там, в това число едно скрито, с цел да се срещне с премиера Чжоу Ънлай. Резултатът от това е историческата среща на върха на Никсън с ръководителя Мао Цзедун в Пекин и в последна сметка установяването на публични връзки сред двете страни.
Американският държавен секретар беседва със руския министър на външните работи Андрей Громико
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ОРЪЖИЯ
Скандалът " Уотъргейт ", който принуждава Никсън да подаде оставка, съвсем не се отразява на Кисинджър, който не е обвързван с опита за прикриване и продължава да служи като държавен секретар, откакто Форд встъпва в служба през лятото на 1974 година. Форд обаче го отстранява от поста консултант по националната сигурност в опит да чуе разнообразни гласове в региона на външната политика.
С съветския президент Владимир Путин
По-късно през същата година Кисинджър пътува дружно с Форд до Владивосток в Съветския съюз, където президентът се среща със руския водач Леонид Брежнев и договаря главната рамка за контракт за стратегическите оръжия. Споразумението съставлява сполучлив завършек на пионерските старания на Кисинджър за топене на връзките, което довежда до намаляване на напрежението сред Съединени американски щати и Съветския съюз.
С чилийския президент ген. Аугусто Пиночет
Дипломатическите старания на Кисинджър обаче имат своите граници. През 1975 година той е упрекнат, че не е съумял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори стадий на евакуиране от Синай. По време на войната сред Индия и Пакистан през 1971 година против Никсън и Кисинджър са отправени остри рецензии, че демонстрират податливост да поддържат Пакистан.
Както Никсън, Кисинджър се опасява от разпространението на леви хрумвания в Западното полукълбо и неговите дейности в отговор на това провокират дълбоки съмнения към Вашингтон измежду мнозина латиноамериканци за години напред.
През 1970 година той влиза в скрит план с Централно разузнавателно управление на САЩ по какъв начин най-добре да бъде дестабилизиран и да свален от власт марксисткият, само че демократично определен президент на Чили Салвадор Алиенде, а в меморандум след кървавия прелом в Аржентина през 1976 година той написа, че военните диктатори би трябвало да бъдат насърчавани.
С китайския президент Си Дзинпин
След като Форд губи за сметка на демократа Джими Картър през 1976 година времето на Кисинджър в коридорите на държавната власт като цяло изтича. Следващият републиканец в Белия дом Роналд Рейгън се разграничава от Кисинджър, защото счита, че той не е в крайник с консервативните гласоподаватели.
Кисинджър съветваше и президента Доналд Тръмп
След като напуща държавното управление Кисинджър основава високоплатена и авторитетна консултантска компания в Ню Йорк, която предлага препоръки на международните корпоративни елити. Той служи в управителни препоръки на компании и разнообразни конгреси по сигурността и външната политика, написа книги и се трансформира в постоянен коментатор в медиите по въпросите на интернационалните връзки.
След офанзивите на 11 септември 2001 година президентът Джордж Буш назначава Кисинджър отпред на проверяваща комисия. Протести от страна на демократи, които считат, че има спор на ползи с мнозина от клиентите на консултантската му компания, обаче принуждават Кисинджър да се отдръпна от поста.
Кисинджър е единственият човек в историята, който едновременно е бил по едно и също време консултант на Белия дом по въпросите на националната сигурност и държавен секретар - в това си качество той имаше подобен надзор върху американската външна политика, какъвто рядко има някой, който не е президент на Съединени американски щати, акцентира американското издание.
Колосът на американската дипломация Хенри Кисинджър, който беше държавен секретар при президентите Никсън и Форд, умря на 100-годишна възраст, написа в. " Таймс ".
Британското издание обръща внимание на обстоятелството, че Кисинджър е съдействал за края на американското присъединяване във Виетнамската война, че беше последният жив член на държавното управление на Никсън и че през 1973 година е станал лауреат на Нобеловата премия за мир.
Кисинджър, който е прочут най-много с това, че е бил държавен секретар по времето на Ричард Никсън, продължи да бъде зает с интернационалната политика и откакто навърши 100 години, написа в. " Дейли телеграф ", като напомня, че дипломатът се срещна с китайския водач Си Цзинпин в Пекин през юли тази година.
Кисинджър преживя оставката на Никсън през 1974 година и продължи да е държавен секретар и по времето на приемника му Джералд Форд, напомня английското издание.
Влиянието на Кисинджър в американското държавно управление понижа при идващия президент републиканец Роналд Рейгън и той се пренасочи към присъединяване в събития, работа в частния бранш и писане на книги, написа още " Дейли телеграф ".
Знаменитият посланик е давал препоръки на десетина президенти в течение на дългата си кариера, в това число и на Джо Байдън, отбелязва в. " Гардиън ".
Хенри Кисинджър и президентът Ричард Никсън
В. " Индипендънт " също обръща внимание на обстоятелството, че Кисинджър беше последният жив член на държавното управление на Никсън.
Британското издание се концентрира и върху някои детайли от биографията на починалия посланик, като да вземем за пример това, че през 1938 година той бяга със фамилията си от нацистка Германия, а шест години по-късно се връща там като част от американските въоръжени сили.
Според изказване на компанията за геополитически съвещания, принадлежаща на Кисинджър, той е умрял в дома си в Кънектикът. Не се загатват детайлности за събитията. В изказването се споделя, че той ще бъде заровен на частна фамилна работа, която ще бъде последвана на по-късна дата от обществена възпоменателна работа в Ню Йорк.
Заедно с Джордж Буш-младши
Кисинджър бе деен даже откакто навърши 100-годишна възраст и участваше в срещи в Белия дом, разгласява книга за стиловете на водачество, и даде показания пред сенатска комисия по отношение на нуклеарната опасност от страна на Северна Корея. През юли 2023 година той направи изненадващо посещаване в Пекин, с цел да се срещне с китайския президент Си Цзинпин.
През 70-те години на предишния век, в разгара на Студената война, той взе участие в доста от епохалните международни събития на десетилетието, до момента в който служи като консултант по националната сигурност и държавен секретар през мандата на президента републиканец Ричард Никсън.
Усилията на родения в Германия еврейски емигрант довеждат до отварянето на дипломатическите връзки сред Съединени американски щати и Китай, знакови американско-съветски диалози за контрола над въоръженията, разширението на връзките сред Израел и арабските му съседи и Парижките мирни съглашения със Северен Виетнам.
Дипломатът с президента Джералд Форд
Царуването на Кисинджър като главен проектант на външната политика на Съединени американски щати отслабва след оставката на Никсън през 1974 година на фона на абсурда " Уотъргейт ". Въпреки това той продължава да бъде авторитетна дипломатическа мощ като държавен секретар през мандата на наследника на Никсън президента Джералд Форд и да изрича безапелационни мнения през остатъка от живота си.
Въпреки че мнозина приветстват Кисинджър за брилянтния му разсъдък и необятния му опит, други наблюдаващи го жигосват за военнопрестъпник поради неговата поддръжка за антикомунистически диктатури, изключително в Латинска Америка. През последните му години опциите му да пътува са лимитирани от напъните на други страни да го арестуват, с цел да го разпитат за външни политики на Съединени американски щати от предишното.
Нобеловата му премия за мир от 1973 година – присъдена му взаимно с Ле Дък Тхо от Северен Виетнам, който отхвърля да я получи – е една от най-спорните в историята. Двама членове на Нобеловата комисия подават оставки, след са повдигнати въпроси за секрети американски бомбардировки на Камбоджа.
Форд назовава Кисинджър " супер държавен секретар ", само че и отбелязва неговите прибързаност и самонадеяност, които критиците по-често назовават параноя и нарцисизъм. Дори Форд споделя " Хенри счита, че в никакъв случай не е допускал неточност ".
Със своето тъмно изражение и пресипнал глас с немски акцент Кисинджър има имиджа както на отегчителен учен, по този начин и на коцкар, развеждащ млади звезди към Вашингтон и Ню Йорк през ергенските си дни. По думите му властта е най-силният афродизиак.
Многословен по политически въпроси, Кисинджър е въздържан във връзка с персоналните си каузи, макар че един път загатва пред публицист, че се счита за каубой воин, който язди самичък.
ВЪЗПИТАНИК НА ХАРВАРД
Хайнц Алфред Кисинджър е роден във Фюрт, Германия на 27 май 1923 година и се реалокира в Съединени американски щати дружно със фамилията си през 1938 година преди акцията на нацистите за изтребване на европейските евреи.
След като трансформира името си на Хенри, Кисинджър придобива американско поданство през 1943 година, служи в армията в Европа през Втората международна война и е признат в Харвардския университет със стипендия. Получава магистърска степен през 1952 година и докторантура през 1954 година. През идващите 17 години той е учител в Харвард.
През по-голямата част от това време Кисинджър съветва държавни организации, в това число през 1967 година, когато е медиатор за Държавния департамент във Виетнам. Той употребява връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, с цел да съобщи информация за мирните договаряния на лагера на Никсън.
След като обещанието на Никсън да постави завършек на войната във Виетнам му оказва помощ да завоюва президентските избори през 1968 година, той назначава Кисинджър в Белия дом като консултант по националната сигурност.
Процесът на " Виетнамизация " – прекачване на тежестта на войната от наброяващите 500 000 военнослужещи американски сили към Южен Виетнам – обаче се оказва дълъг и кръвопролитен, преустановяван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, минирането на пристанищата на Севера и бомбардировките на Камбоджа.
Кисинджър в Китай
Кисинджър афишира през 1972 година, че " мирът е близо " във Виетнам, само че Парижките мирни съглашения, контрактувани през януари 1973 година не са нищо повече от въведения към окончателното завладяване на Юга от комунистите две години по-късно.
През 1973 година в допълнение към ролята му на консултант по националната сигурност Кисинджър е назначен за държавен секретар – което му дава неоспорима власт в региона на външните работи.
Заедно със руския водач Леонид Брежнев
Засилване на арабско-израелския спор изпраща Кисинджър на първата му по този начин наречена " совалка " – тип извънредно персонална дипломация за оказване на мощен напън, с която той се прочува. Тридесет и два дни на обиколки сред Йерусалим и Дамаск оказват помощ на Кисинджър да създаде продължително съглашение за поддържане на отдалеченост сред Израел и Сирия в окупираните от Израел Голански възвишения.
В опит да понижи руското въздействие Кисинджър се свързва с техния главен комунистически противник Китай и прави две визити там, в това число едно скрито, с цел да се срещне с премиера Чжоу Ънлай. Резултатът от това е историческата среща на върха на Никсън с ръководителя Мао Цзедун в Пекин и в последна сметка установяването на публични връзки сред двете страни.
Американският държавен секретар беседва със руския министър на външните работи Андрей Громико
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ОРЪЖИЯ
Скандалът " Уотъргейт ", който принуждава Никсън да подаде оставка, съвсем не се отразява на Кисинджър, който не е обвързван с опита за прикриване и продължава да служи като държавен секретар, откакто Форд встъпва в служба през лятото на 1974 година. Форд обаче го отстранява от поста консултант по националната сигурност в опит да чуе разнообразни гласове в региона на външната политика.
С съветския президент Владимир Путин
По-късно през същата година Кисинджър пътува дружно с Форд до Владивосток в Съветския съюз, където президентът се среща със руския водач Леонид Брежнев и договаря главната рамка за контракт за стратегическите оръжия. Споразумението съставлява сполучлив завършек на пионерските старания на Кисинджър за топене на връзките, което довежда до намаляване на напрежението сред Съединени американски щати и Съветския съюз.
С чилийския президент ген. Аугусто Пиночет
Дипломатическите старания на Кисинджър обаче имат своите граници. През 1975 година той е упрекнат, че не е съумял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори стадий на евакуиране от Синай. По време на войната сред Индия и Пакистан през 1971 година против Никсън и Кисинджър са отправени остри рецензии, че демонстрират податливост да поддържат Пакистан.
Както Никсън, Кисинджър се опасява от разпространението на леви хрумвания в Западното полукълбо и неговите дейности в отговор на това провокират дълбоки съмнения към Вашингтон измежду мнозина латиноамериканци за години напред.
През 1970 година той влиза в скрит план с Централно разузнавателно управление на САЩ по какъв начин най-добре да бъде дестабилизиран и да свален от власт марксисткият, само че демократично определен президент на Чили Салвадор Алиенде, а в меморандум след кървавия прелом в Аржентина през 1976 година той написа, че военните диктатори би трябвало да бъдат насърчавани.
С китайския президент Си Дзинпин
След като Форд губи за сметка на демократа Джими Картър през 1976 година времето на Кисинджър в коридорите на държавната власт като цяло изтича. Следващият републиканец в Белия дом Роналд Рейгън се разграничава от Кисинджър, защото счита, че той не е в крайник с консервативните гласоподаватели.
Кисинджър съветваше и президента Доналд Тръмп
След като напуща държавното управление Кисинджър основава високоплатена и авторитетна консултантска компания в Ню Йорк, която предлага препоръки на международните корпоративни елити. Той служи в управителни препоръки на компании и разнообразни конгреси по сигурността и външната политика, написа книги и се трансформира в постоянен коментатор в медиите по въпросите на интернационалните връзки.
След офанзивите на 11 септември 2001 година президентът Джордж Буш назначава Кисинджър отпред на проверяваща комисия. Протести от страна на демократи, които считат, че има спор на ползи с мнозина от клиентите на консултантската му компания, обаче принуждават Кисинджър да се отдръпна от поста.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ